Постинг
14.02.2016 17:58 -
Изгубената традиция в едно изгубено време
Едно време моят дядо имаше обичай да изкара рано сутринта бойната си руска машина от гаража, да изрине снега пред вкъщи, да подготви всичко необходимо за посрещане на гости на своето лозе за обяд и да тръгне на път. Пътят от вкъщи до лозето е само 3 километра. Но в снежното време и нелекия терен нагоре не са достатъчни само няколко минути, за да се стигне до една най-високите точки в нашия малък градец. Въоръжени с лопати, пепел от печката, чердженце против боксуване дядо и баба потегляха на път. Трябваха им няколко часа, за да изминат това разстояние, разчиствайки клони и сняг по пътя им. Но надеждата и мисълта, че ще запалят огънчето в печката в колибата и в сърцата на най-близките си, ги караше да продължат.
Днес този ден е само един спомен, от който са останали само клечките от порязана лоза в чашите, пълни с домашно вино. Дори и времето не е минус 20, а плюс 20 градуса... Явно времената са други, хората са други и животът е друг... но пък този спомен е част от моето детство и винаги ще остане в съзнанието ми...
Днес този ден е само един спомен, от който са останали само клечките от порязана лоза в чашите, пълни с домашно вино. Дори и времето не е минус 20, а плюс 20 градуса... Явно времената са други, хората са други и животът е друг... но пък този спомен е част от моето детство и винаги ще остане в съзнанието ми...
Следващ постинг
Предишен постинг
от детството (всеки има по един в джоба си)
цитирайтова е паметта на народа...
Нямам такива точно спомени, но днес с майка ми отидохме до църквата "Св.Троица". Това им е била кварталната църква навремето и тя ми разказваше, как баба й я е водила там. Като вървяхме по Пиротска си спомняше за баба Пенка, приятелка на баба й, защото минахме покрай мястото, където е била нейната къща. Сега е запустяло, може би после ще има строеж. Разказа ми, докато ходихме, как баба Пенка първият път била омъжена за човек, който често я побийвал, но пък вторият й мъж бил много добър - шофьор на някакъв министър, спретнат и добър човек. Често ходили на кино с него и после баба Пенка, като им идвала на гости, разказвала филмите. Майка ми е била дете тогава и казва - гледахме я със зяпнала уста, толкова сладкодумно разказваше. Прекрасни спомени!
Мисля, че такова неща трябва да се помнят и споделят. Това е част от нашата родова памет, която не бива да изчезне!
цитирайНямам такива точно спомени, но днес с майка ми отидохме до църквата "Св.Троица". Това им е била кварталната църква навремето и тя ми разказваше, как баба й я е водила там. Като вървяхме по Пиротска си спомняше за баба Пенка, приятелка на баба й, защото минахме покрай мястото, където е била нейната къща. Сега е запустяло, може би после ще има строеж. Разказа ми, докато ходихме, как баба Пенка първият път била омъжена за човек, който често я побийвал, но пък вторият й мъж бил много добър - шофьор на някакъв министър, спретнат и добър човек. Често ходили на кино с него и после баба Пенка, като им идвала на гости, разказвала филмите. Майка ми е била дете тогава и казва - гледахме я със зяпнала уста, толкова сладкодумно разказваше. Прекрасни спомени!
Мисля, че такова неща трябва да се помнят и споделят. Това е част от нашата родова памет, която не бива да изчезне!