Постинг
06.04.2014 22:36 -
България - Новата Млада Америка
Автор: cheerydessy88
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 379 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.04.2014 22:39
Прочетен: 379 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 06.04.2014 22:39
(Съвременно замаделие)
Всичко беше както в миналото,
само ние не бяхме.
Чуваха се машините,
смеховете и мотиките.
Нямаше вече бели ризи и забрадки,
бяхме ги заменили с анцузи.
Вече имахме мобилни телефони и
говорихме, докато копоехме.
Каруците бяхме заменили със съвременни автомобили.
Конете и оранта бяхме заменили с фрези.
Множеството хора, бяха замемени с единици,
мотиките отново бяха на мода,
но ние вече бяхме отминали модата.
Вече нямаше млади по полето,
а те бяха пред екрена на компютъра.
Имаше само възрастни, които едва щъкаха по бостаните.
Намаше вече песни за труда и радостта, а мъка по изпитите ни лица.
Само чувстовото, че ще изкараш за насъщния беше същото.
Надеждата, че нещо ново се ражда не бе отминала.
Надеждата, че Бог ни е подарил още една година, беше в сърцата ни.
Накои от нас не бяха с нас, защото ги бяхме изгубили завинаги,
но ние бяхме там - на полето.
Работихме другарски като последните мохикани на Нова България.
"Новата Млада Америка" не е в сърцата ни, дакото все още ни има и имаме българска земя под краката ни.
Тя не ни изпи кръвчицата, а само ни модернизира.
Но ние отново пазим в сърцето си българското.
Ние отново сеехме и бяхме селяни, макар и малко и за малко.
Ние бяхме и сме наследници на нашите прадеди и ще останем такива.
Замаделието все още е живо и ще е в сърцата ни, душите ни, ръцете, ни, докато и ние сме на този свят.
Всичко беше както в миналото,
само ние не бяхме.
Чуваха се машините,
смеховете и мотиките.
Нямаше вече бели ризи и забрадки,
бяхме ги заменили с анцузи.
Вече имахме мобилни телефони и
говорихме, докато копоехме.
Каруците бяхме заменили със съвременни автомобили.
Конете и оранта бяхме заменили с фрези.
Множеството хора, бяха замемени с единици,
мотиките отново бяха на мода,
но ние вече бяхме отминали модата.
Вече нямаше млади по полето,
а те бяха пред екрена на компютъра.
Имаше само възрастни, които едва щъкаха по бостаните.
Намаше вече песни за труда и радостта, а мъка по изпитите ни лица.
Само чувстовото, че ще изкараш за насъщния беше същото.
Надеждата, че нещо ново се ражда не бе отминала.
Надеждата, че Бог ни е подарил още една година, беше в сърцата ни.
Накои от нас не бяха с нас, защото ги бяхме изгубили завинаги,
но ние бяхме там - на полето.
Работихме другарски като последните мохикани на Нова България.
"Новата Млада Америка" не е в сърцата ни, дакото все още ни има и имаме българска земя под краката ни.
Тя не ни изпи кръвчицата, а само ни модернизира.
Но ние отново пазим в сърцето си българското.
Ние отново сеехме и бяхме селяни, макар и малко и за малко.
Ние бяхме и сме наследници на нашите прадеди и ще останем такива.
Замаделието все още е живо и ще е в сърцата ни, душите ни, ръцете, ни, докато и ние сме на този свят.
Какви са целите и причините за срещата н...
Корнелия Нинова:Продължаваме да вадим на...
Плевнелиев грее на снимка за спомен със ...
Корнелия Нинова:Продължаваме да вадим на...
Плевнелиев грее на снимка за спомен със ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
